Какво влагаме в думите – съзнателен диалог

Влагаме различно (раз-лично) съдържание, смисъл в думите. За мен „баланс” не е каквото е за теб „баланс”.  Ако сме съзнателни за това и подходим с разбиране, възможно е да тръгнем един към друг, за да открием кой какво точно влага в „баланс”. Ще задаваме въпроси и ще прецизираме, понякога е необходимо време и усилия и от двете стани, за да чуем гледната точка на другия, макар и да не я разберем.

Сигурно това е ключът за случилото се с Вавилонската кула. Влагайки различен смисъл в думите, хората са заговорили различни езици. И формата ги е разделила. За да може един ден да имат път да тръгнат един към друг – съзнателно и с намерение да разберат другия, да има обмен.

Аз искам д разбера какво за теб е „баланс” – това ще разкрие много за теб и твоята История, твоята Легенда. По пътя е възможно да се наложат и други уточнения. Но аз тръгвам отворена, не предполагам,че си като мен и като мен ще подредиш Словото си…Нито предполагам, че като мен ти е важно да се срещнем. Тръгвам, за да изследвам непозната територия, без да използвам стари карти от други територии- мои мисли, стари познанства.

„Ако всички влагахме едно и също в думите, нямаше да изразходваме толкова много енергия и време, щяхме да минем на друго ниво, да откриваме нови хоризонти” казваш ти.

Спрем ли само на формата, на това кой какво точно влага в думите, или държим да наложим нашият личен смисъл като единствено правилен..зацикляме. И няма да минем отвъд думите, да се срещнем. За това за мен са важни съзнанието и настройката, с които влизаме и сме в диалог.

Съзнанието за това, че гледните ни точки и смисли са различни, но равностойни. Никой не е по малко прав. Допълваме се и се обогатяваме взаимно, срещаме се, когато разберем или се опитаме да разберем другия.  Дори и в гледните ни точки да има противоречие, това не означава изключване или отдалечаване. Не означава и че задължително ще спорим за това. Ако според теб в баланса има напрежение, а според мен в баланса има пълен покой, това не означава,че нямаме разбиране. Разбираме, че сме различни и го уважаваме, а нямаме еднакво развиране за смисъла на думата „баланс” и за същината на баланса.

Можем да спорим, можем и да не спорим – в спора се раждат много прозрения. Въпросът е дали ще влезем в модела на борба за надмощие. Дали аз ще реша да наложа мнението си, дали ти ще искаш да ме убедиш, че си прав. Ако сме отвъд този модел, ако действаме от разбирането за равностойност, с уважение към другата гледна точка...тогава и спорът ще спори. Ако тръгнем с желание да се учим един от друг …Не е нужно да оставаме във формата.

Може да приемем, че в момента не разбираме другия. Можем да разширим перспективата и да отидем по – надълбоко, до корените на личния смисъл в думата, до това защо според мен в баланса няма напрежение. Често за това смъркане на дълбоко се изисква кураж. Но е ключово с и в какъв модел на съзнание подхождаме.

Елица Костова

Всички истории